Описание
Бялата мура е дърво със средна височина, достигаща до 30 m и дебелина на стъблото 30-35 cm. В Рила и Пирин обаче са намерени отделни екземпляри с височина до 42 m и диаметър до 120 cm. Кореновата система е дълбока, с мощни странични разклонения при възрастните дървета. Клоните ѝ са сравнително къси и разположени прешленовидно. Листата (иглите) са дълги 7 - 10 см, прави, бодливо назъбени по ръбовете, сивозелени, събрани в снопчета по 5 върху скъсени клонки (брахибласти) - бялата мура е единствения вид бор с пет игли, естествено разпространен в България. Пъпките са засмолени. Мъжките цветове са събрани в цилиндрични шишарки дълги 1,5 cm и до 2,5 mm широки, оранжево-червени или жълти, събрани по 10-15 в основата на младите леторасли, като всяка шишарка се състои от една ос и спирално разположени по нея тичинки всяка с по 2 прашника. Женските шишарки са разположени единично или прешленовидно по няколко заедно. Първоначално са дълги 1-1,5 cm, а в началото на втората им година започва уголемяването. Достигат крайния си размер - 8-15 cm дължина и 4-5 cm ширина (при разтворени люспи) към 18 месец на развитието, когато и узряват. Зрелите шишарки са цилиндрични (при другите български видове бор са конични), светлокафяви, с къси дръжки. Цъфти май-юли. Семената узряват на втората година през месеците септември-октомври, дълги са около 5 mm, а крилото им е дълго около 15 mm. Семената опадват веднага след узряването на шишарките. Семенните години се повтарят през 2-3 години[4][5].
Местообитание
Расте както на силикатни така и върху варовикови терени между 1400 и 2100 метра надморска височина. Влиза в състава на смесени иглолистни гори от смърч, ела и бял бор, а често заедно и с клек, като достига до горната граница на гората
Разпространение в България
Бялата мура е установена в следните планини: Стара Планина (средна), Рила, Пирин, Славянка, Витошки район и Родопи (западни и средни). По-широко разпространена е в Рила и Пирин, отчасти в Славянка. В Пирин са запазени обширни чисти гори от бяла мура с различна възраст, някои от които достигат до 500 години. В Стара планина е установена само по връх Вежен. В Родопите се среща много рядко, като достига на изток до Смолянско. На Витоша също има само единични екземпляри